вторник, 22 април 2014 г.

Дистанции

Вечер, когато те няма,
леглото е празно-
огромна студена пустиня,
в която кервани от спомени
пресичат невидими линии
по смачканото на чаршафа.

Вечер, когато те няма,

заспивам на пода.



Публикувано от в
Етикети:

2 коментара:

  1. Gergana Lazarova22 април 2014 г. в 13:26

    Ох, че силни думи и точно в този момент... Просто искам да не го помислям дори...
    Страхотно е, искрено те поздравявам!

    ОтговорИзтриване
  2. adrianahristova22 април 2014 г. в 23:24

    Благодаря ти, и държа да подчертая, че дистанциите с временни :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)