понеделник, 24 февруари 2014 г.

(в) Период


Вървя по тъмна улица,
към теб вървя.
По стрехите на къщите
накацали
са Страхове.
Големи, черни, прежни,
малки, обли, остри,
зли, безпочвени,
стържат керемидите,
издебват да се спъна,
издебват да угасне
твойта светла диря
за да ме разкъсат.



Небето
се променя,
почернява,
става златно,
залязва,
изгрява,
дърветата
обличат,
събличат,
и пак обличат
листата си,
прашасват улици,
изгубват се
от картата,
събарят се къщи,
изграждат се
бетонни гнезда,
градът
остарява бавно,
окъпват го
Октомври,
Ноември,
върти се светът,
умира,
събужда се,
ражда се с писък,
само аз,
Вечният човек,

не се меня.


Cy Twombly

Няма коментари:

Публикуване на коментар