friendly fire

Усещам всяко твое
плавно приплъзване,
като сеизмолог,
отчитащ разместванията
в подземните ти пластове.

И Боже!Регистрирам с ужас
наближаващ нов убийствен трус.
Надявам се поне да е последния...

Вранча,1986

* * *

Ужасната умора
ежедневно
ежеседмично
ежеминутно
дори в съня си
нощем
чувствам я
да капе
между черното
и охрата
които никога
не се
отмиват
напълно.

* * *

А ти си вечно неразбран
и вечно някой те отхвърля,
като месия си на истини
когото хората замерят,
поят с оцет, солят му раните.
И ти си винаги наопаки
и винаги за тебе
черното е бяло
и бялото е черно,
ти вечно си готов за битка,
в която всички са ти врагове
и всеки се надява
да те промуши през сърцето.
За това ли всъщност,
вместо да се съюзим,
реши и ти да пробваш
да отхвърляш,
приятелю...

* * *

Залязват
мислите зад хълма
на душата ти,
където са поникнали
двете ти дървета.
Едното е стройно,
във злато
треперят листата му,
(прекрасно във своето
безплодие).
Черно и страшно
е другото,
листата му червени
като кръв,
а плодовете му
сладко-горчиви.
Това във златото
е тя,
а другото
съм аз.
Кое ще решиш да поливаш
и кое ще изкорениш?


* * *

Мокро
в мокро
на белия
лист
капваш
малко
синьо
малко
сиво
и
започва
да
вали
навън.