петък, 10 май 2013 г.

в онова лято


В онова лято,
аз съм на осем, 
а ти си на три,
и слънцето ни смига
през зелените листа
на тъкмо цъфнали череши,
лежим в тревата
сред калинките и мравките,
тихичко жужи следобедът
и ни унася като топла люлка
напред-назад,
напред-назад,
назад-напред,
а после идва баба ни,
която като истинска царица
на малките вълшебства,
ни буди с щипване по
зачервените нослета
и с по една филия
топъл селски хляб.

Някъде дълбоко
във душата ми на мъченик,
на стара цветна лента
този кратък спомен
като мечта се прожектира.

на В. и баба ни



Няма коментари:

Публикуване на коментар