в онова лято

В онова лято,

аз съм на осем, 

а ти си на три,

и слънцето ни смига

през зелените листа

на тъкмо цъфнали череши,

лежим в тревата

сред калинките и мравките,

тихичко жужи следобедът

и ни унася като топла люлка

напред-назад,

напред-назад,

назад-напред,

а после идва баба ни,

която като истинска царица

на малките вълшебства,

ни буди с щипване по

зачервените нослета

и с по една филия

топъл селски хляб.

Някъде дълбоко

във душата ми на мъченик,

на стара цветна лента

този кратък спомен

като мечта се прожектира.

на В. и баба ни