Моята памет
е безполезна
няма при
нея рестарт,
старо място
за новите спомени,
или пък
място въобще
за някого
другиго,
нещо
по-различно
от едно
изкачване към високото,
и едно
политане надолу.
* * *
И макар и
привидно,
да пиша все
за другите хора,
отдолу под
думите,
прозира моят
фантом на
празните
приказки.
И макар и
привидно,
в това да
няма нищо
противоестествено
и противоличностно
или противо-все-тая,
не ми
харесва да се виждам
само през
нечия друга
пречупена призма.
* * *
А ако можех
за ден
или седмица,
да поискам
от Бог
да бъда теб,
или поне
очите ти,
щях да мога
ясно
да видя,
да огледам
от всички
страни,
да обходя с
поглед
цялата
пагубност
на тая моя
детска
упоритост
и може би
щях
най-накрая
да се
отдръпна
и да си
взема обратно
сърцето.
относно последното: http://www.youtube.com/watch?v=Xnd9fIzid6w
ОтговорИзтриванеи хубаво на туй отгоре
ОтговорИзтриванеПоследният стих-много силен е! Поздравче!
ОтговорИзтриванеей мерси
ОтговорИзтриване