завързване-развързване

Не съм недостъпна,

метална,

изцяло бронирана

не съм,

нямам защита

(освен два кучешки

зъба)

от хладните оръжия

на чуждите

думи,

а цялото световно

население

с радост

забива своите

словесни ножове

в душата ми,

която

си няма никого

да й бъде

бронежилетка.

„Ако съм супер-героиня, моята супер-сила ще е Отблъскването на Хора.Ще се приближават към мен колебливо или пък нахално, без значение как, защото при всички случаи ще поостанат за малко и после ще отскочат от мен като опарени.Ще съм нещо като анти-магнит, може би ще се казвам Жената Трамплин или друго подобно, което да индикира неспособността ми да задържа когото и да е.”

Под кожата ми има възли

от различни нещастия,

които са се завързали

в една безкрайна

мрежа от изфабрикувано,

изиграно, импровизирано

„Добре съм, нищо ми няма”.

Сигурно краят ми

тихо ще ги развърже.

Преди да си легна,

загасям лампата на

една тайна

малка стаичка

в главата си,

която си е наумила,

че трябва

да бъде завинаги

ТВОЯТА стаичка.

Загасям ти всъщност

за да заспиш

в топлото тъмно,

че иначе

и аз не мога да спя.

Другите момичета

са сигурно

по-мили,

по-нежни,

по-усмихнати

от мен,

която ти казва

нещата

каквито са,

грозни и трудни

за храносмилане.

Сигурно за това

предпочиташ

да те лъжат други,

вместо аз

да ти говоря

истини.