неделя, 14 април 2013 г.

завързване-развързване



Не съм недостъпна,
метална,
изцяло бронирана
не съм,
нямам защита
(освен два кучешки
зъба)
от хладните оръжия
на чуждите
думи,
а цялото световно
население
с радост
забива своите
словесни ножове
в душата ми,
която
си няма никого
да й бъде
бронежилетка.


„Ако съм супер-героиня, моята супер-сила ще е Отблъскването на Хора.Ще се приближават към мен колебливо или пък нахално, без значение как, защото при всички случаи ще поостанат за малко и после ще отскочат от мен като опарени.Ще съм нещо като анти-магнит, може би ще се казвам Жената Трамплин или друго подобно, което да индикира неспособността ми да задържа когото и да е.”


Под кожата ми има възли
от различни нещастия,
които са се завързали
в една безкрайна
мрежа от изфабрикувано,
изиграно, импровизирано
„Добре съм, нищо ми няма”.
Сигурно краят ми
тихо ще ги развърже.



Преди да си легна,
загасям лампата на
една тайна
малка стаичка
в главата си,
която си е наумила,
че трябва
да бъде завинаги
ТВОЯТА стаичка.
Загасям ти всъщност
за да заспиш
в топлото тъмно,
че иначе
и аз не мога да спя.


Другите момичета
са сигурно
по-мили,
по-нежни,
по-усмихнати
от мен,
която ти казва
нещата
каквито са,
грозни и трудни
за храносмилане.
Сигурно за това
предпочиташ
да те лъжат други,
вместо аз
да ти говоря
истини.

Няма коментари:

Публикуване на коментар