(Е/И)миграции

„Страхуват ли се Германия и Великобритания от наплив на Български и Румънски имигранти?” тревожно се питат Юксел и Салич.

Ами сигурно трябва, казва баща ми с нескрита неприязън, защото и той на времето спадаше към тоя наплив.Сигурно трябва, потвърждавам и аз.Ясно виждам как всичките трудоспособни два милиона българи стоят по границите и само чакат Европа да им даде зелена светлина, че да хукнат да покоряват върховете на обслужващия бранш.Easyjet и въобще ниско-бюджетните авиокомпании изведнъж регистрират толкова продажби на билети от Балканите към цивилизацията, че тая година ще могат да изплатят тринадесета заплата на служителите си.

Германци, казва пак баща ми и отпива ракийка, гответе се, братя шваби, за мазната баничка вместо баварския геврек, за бозата вместо кафе лате, за първак вместо шнапс.Обаче като ви знам, мамицата ви, така ще ви хареса, че ще искате още суджук и шкембе, докато клатите баджаци на Горан Брегович и Бяла роза. Ще вържете мартеници по дърветата на пролет и ще нарушавате всичките си западни скучни закони с такъв кеф, какъвто само свободният човек може да изпита.

Ама така си е, тате, казвам възторжено аз, докато бода подкиселените краставички и слушам прогнозата за времето.Те, не че не ни искат на Запад, ами се страхуват, че ще им харесаме твърде много и целия фундамент на европейската самосъзнателност ще рухне под звуците на Дунавско хоро и ръченица.Ще настъпи Балкански Ренесанс с цялата му пищност, еклектика и хаотичност, а Запада завинаги ще стане Изток.

Абе да сме живи и здрави, просълзява се татко и вдига чашка за наздравица, не им ща ни еврата, ни културната революция.Тука си ми е мястото под слънцето, защото ни българинът някога ще стане европеец, ни европеецът-българин. Амин!