неделя, 7 април 2013 г.

ГЛАД


Гладът идва в различни размери. Като се започне с малкия следобеден глад за нещо сладко, мине се през болящия средно голям тридневен глад и се стигне до опустошаващия величествен душевен глад. Само човек, стоял седмици без да задоволи нито един от всичките си гладове, би могъл да знае за тежестта на тези разлики.
Гладът идва с различни предпоставки и следствия. Някои видове глад носят дори нещо положително в себе си, като например по-активен сексуален живот или по-висока самооценка.Такива подвидове глад могат да спаднат към групата на.... Всъщност няма никакво значение, тъй като никой никога няма да седне да се замисля кой вид глад към коя категория спада(освен някой, който лично се познава с този низвергнат човешки господар). За мен гладът сам по себе си е един опит за полет над човешката тленност, един вид надмогване на телесната окова,която те стяга или затиска надолу. Когато с дни не си хапвал и трошица и единствената ти енергия идва или от ужасното нежелание на организма ти да умре, или от конските дози кофеин/алкохол/марихуана; тогава усещането за летеж става почти реално, а цветовете заприличват на ярките свои пра-отци в съзнанието на Бог. Случвало ми се е да съм толкова гладен, че да не мога да започна да ям с часове, да стоя пред претъпкана чиния и да си летя мисловно, докато пулсът ми бавно и отчетливо регистрира своята немощ. Случвало ми се е да губя съзнание в миризливия кенеф на Румънско общежитие, където няма никакво място дори да паднеш-комичното в цялата история, че в нужника си отива бившата съпруга на Глада, разбирайте г-ца Храна, но вместо нея като екскремент пльоквам аз. Като човешки екскремент, по-точно.
В Африка Гладът е издигнат на почит. Ако забелязвате, аз също като един Сомалиец  обозначавам Глада като новия месия,като обратното на топчестия Буда или като самия Юда на диета. Нормално е, бих казал, да има отделна църква за това ново божество, след като толкова много същества ежедневно падат жертви върху невидимия му олтар.
Виждал съм момичета, които след половин година губят външните си полови белези, губят косата си(едно от най-хубавите неща в една жена), губят месечната си кръв, губят всичко, което може да се загуби. Тогава си мисля, че не смъртта е обратното на живота, а Гладът.
Когато си малък и кръгъл, децата те мразят, защото изглеждаш някак нахранен и доволен от живота.Тяхната изобретателност започва да граничи с тази на Третия Райх и д-р Менгеле, а прякорите идват като неспирен брейнсторминг. Римуват името ти с всичко, което може да намекне за килограмите ти. А никой не зацепва, че ти мразиш себе си повече отколкото всички квартални гамени, взети заедно, те мразят.
Нещо такова сигурно си е мислела братовчедка ми, когато започна да почита бог Глад. Спомням си ясно, когато майка й звънеше на моята, за да й разказва със сълзи на очи за новия култ на дъщеря си.Тогава за мен отказът от храна беше непонятен, но и много вълнуващ.
При всички случаи темата е всеобхватна. За да разбера по-добре какво изпитва един човек, който не яде със седмици, аз сам проведох своето интервю с Глада. Странна работа.Колкото по-близки си ставахме, толкова повече ми харесваше тая пагубна близост. Още по-интересното е,че гладът предлага разнообразна програма: според това колко често го практикуваш, толкова по-различни ефекти има върху тялото ти, тоест ако не ядеш, да речем два дни, кръвната ти захар спада и като цяло ти е доста зле, но когато разстоянието между две хранения е повече от седмица, организмът ти вече е извадил скътаните запаси и чувството на лекота те е пратило в еуфория. Изумително нещо е тялото-тайния съюзник на Глада. Може да издържи толкова много време с толкова малко гориво(ако не броим пиенето и пушенето,които са фиктивен дизел), а после може най-безсърдечно да ти го върне, изяждайки лигавицата на стомаха ти или черния ти дроб. Или душата ти. Има още един подвид глад,както бях тръгнал да споменавам, но най-същественото е,че тялото и душата ти гладуват по различни начини, което от своя страна води до още по-засиления ми интерес към тази проблематична тематика.
Помня първия взрив на болка в стомахът си.Трябва да е било някъде на втората седмица, след като отказах да ям и на чужда територия. Последвалите спазми и гърчове доведоха до захранване на тялото и опити да напусна сектата на Неядящите. Такава възможност, естествено, няма. Когато физически се закрепиш, станеш един такъв розовичък и мекичък, бившите ти събратя от отбора на гладните идват и ти смачкват фасона. Обаче, знаете ли, няма значение, защото така или иначе гладът е дефлорирал душицата ти, а тя е толкова тънка и прозрачна...
Вече от години не ям като хората. Гледам клошарите, които събират вечерите си от отпадъците на чуждите вечери и ме изпълва непонятен гнус. Не от самото действие, а от нуждата. Гладът има лесни правила-ако ги спазваш наградите са много разнообразни. Гладът е наркотик, един от малкото напълно естествени и екологично чисти дроги, които сам Господ е създал за наше наказание. Гладът може да те държи буден и изцъклен както никоя синтетична дрога, може да обостри съзнанието и рецепторите ти както никой опиат, може да изсмуче от мозъка ти всяка полезна информация като срив в системата. Пред очите ти светва гигантски фосфоресциращ знак „УМИРАШ!”, но въпреки всичко процеса на хранене остава невъзможен.Разбирате ли, къде всъщност е най-сериозният проблем? Пристрастяваш се. Чувството за вина е абстиненцията. Може би най-зверската и безмилостна абстиненция на света. После отново се връщаш на там. Казваш,че си на хранителен режим, че искаш да живееш здравословно, да си суровоядец, веган или някой друг маскиран слуга на Глада. Неизбежно е.
Готов съм да поема риска. Готов съм да се жертвам в името на пълните детски стомаси. Ако мога да понеса световното проявление на глад върху тялото си, съм съгласен да го направя. Тогава, може би, няма да има повече подразделения и подвидове, с които хората да хранят анорексичните си мисли. За това отново ще кажа,готов съм да бъда последната жертва на олтара на бог Глад и с това да го заситя веднъж за винаги, а аз да полетя най-накрая. Истински да полетя.


Няма коментари:

Публикуване на коментар