memento II (митологии)

на езика 

покълва, избуява, разцъфва

името му

преглъщаш го 

дава плод в слабините

той е последният топъл остров

от него нататък

лабиринт на самотата 

костницата на страха

минотавъра на миналото 

ръцете се превръщат 

в мрамор

в кипарис торса тялото

сливаш се в

несъществуващ пейзаж

Венера Милоска 

прощъпулник

някой подменя тялото ми през нощта

внимателно отнася старото

(под него на чаршафа никакви следи и доказателства)

внимателно поставя новото

като обувки още неразтъпкани

убива сутринта

Leo Ray

Приказка за лека нощ

Жената на змея

живее през девет планини

в десетата

сама си носи всички кръстове

сама си пали кладите

сама си подрязва крилете

не златна ябълка, а горест 

спи в катакомбите

на корема ѝ

толкова дълго чака

третият брат да я избави

от себе си

че ако той дойде някога

тя ще го изяде

за вечеря

Макс Ернст

Hable con ella

В средата на лятото,

докато всичко се налива със сок,

устремено се извива навън,

изпъва златна шийка

към слънцето и червенее,

точно насред цялото това живеене,

тя изсъхва като стара ябълка и

се свива навътре в себе си,

за да потърси убежище в тялото

на една подранила есен.

* * *

Отваря гладната си паст

старата пропаст.

Дойде ли време

пак да я нахраня?

2015

* * *

Някога,

обещавам ти,

ще има някой,

който ще те обича

повече от всичко,

което си обичал

някога.

Marc Chagall

Untitled

Под тази напукана кожа

(питомна, лична пустиня)

трябва да има река или извор,

някакъв вид обещание

за по-добри времена...

Under my cracked skin

(this domestic desert of mine)

must lie a river, a spring,

a promise of something

better to come...

Robert Nickle- Untitled

* * *

Черни, черни, черни

са ръцете ти

с пръстите си от мастило.

Докато изваждат сърцето ми

оставят тъмна диря.

* * *

Очите

ти

са

експлозия

илюзия

висша математика

сто години

самота

са

в

очите

ти

Joan Miro

Краткостишия

Противоречия:

Зимна ябълка.
Пролетен сняг.

* * *

Учиш се да живееш
докато си жив.
Умираш ненаучен.

 * * *

Носталгия по сън,

който още

не е сънуван. 

Ori Gersht

* * *

Първият сняг-

бяла страница

тънка хартия.

По нея пишат

само стъпките

на птиците. 

януари 2016г.

Ori Gersht

xii

Луната- тънък нокът,

под него

черен мрак.

Ноктюрно

Всяка нощ

ходя по покрива

като сянка

на детски кошмар.

Аз съм вампир,

искам да захапя

тънкия врат

на съня.

2015г.

Mark Rothko