на езика
покълва, избуява, разцъфва
името му
преглъщаш го
дава плод в слабините
той е последният топъл остров
от него нататък
лабиринт на самотата
костницата на страха
минотавъра на миналото
ръцете се превръщат
в мрамор
в кипарис торса тялото
сливаш се в
несъществуващ пейзаж
 |
| Венера Милоска |
Няма коментари:
Публикуване на коментар