* * *

Untitled върху стара мазилка

акрил/ платно

* * *

Черни, черни, черни

са ръцете ти

с пръстите си от мастило.

Докато изваждат сърцето ми

оставят тъмна диря.

Exploitation

Уморена съм.

Отказвам да

вървя срещу вятъра,

отказвам да

нося в душата си

бодливи истини,

отказвам да

бъда самотно дърво

в  окото на бурята.

Уморена съм.

Ще се свия навътре,

ще забравя всичко,

ще излющя с нокти

веруюто си
за да спре да боли.

Кому е нужна

една саможертва?

Fabienne Verdier

подарък

Ще ти подаря

последното слънце

за тази година,

най-узрялото,

сочно,

бакърено слънце.

Носи го в джоба си,

да ти е винаги

наблизо,

когато ти стане

тъмно и зимно.

 2015

helena frankenthaler

Златната река си ти,
а аз - червеното момиче.
Потапям се във твоите води
и ти ме разсъбличаш
до бяло,
до злато,
до корен,
до това, което те обича...

по никое време

 

Entry: 234

„Излязох на балкона да погледам залязващото слънце-приличаше на огромна оранжева надуваема топка, а под нея щъкаха малките мравчици-хора с техните си малки мравешки коли и автобусчета.

Хубав ден беше, чисто синоптично. Хубав ден, миришещ на пролет, светнал и блеснал под неделното небесно тяло.Хубав ден за писане на тъжни думи.”