Виждаш ли
колко празнично са цъфнали дърветата,
и как искри във локвите лицето на града -
измит като за мирно шествие
след дългата война, която водихме със себе си.
И нека хората по булевардите ликуват,
и нека светят сградите, и песни нека
пеят старците и малките деца,
жените нека с бял конец зашият
раните в сърцата ни, камбаните
на катедралата на хълма нека
да звънят тържествено,
и нека отпразнуваме заравянето на окопите,
и нека отпразнуваме оставащите
белези,
които всеки ден ще ни напомнят,
че в нас е не примирие, а примирение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар