* * *

(Моето име е Ли и)

Бог ми се яви през май

под сенките на кестена,

очите ми не го видяха,

но цялата ми същност го усети -

онова преливане на мисли,

което тръгна от челото

и се плисна във нозете ми,

онази плашещо кристална истина

(достъпна само може би

на раждащия се или умиращия),

че нищо никъде не ни е писано,

че Бог не е библиотекар на дните ни,

че Бог не се е съгласявал никога

да лягаме във скута му единствено

да търсим оправдания и милостиня,

да свиваме опашки под краката си,

да казваме, че той така е предрешил,

че той държи юздите на делата ни

и ние нямаме какво да сторим

освен безмълвно да се подчиним

на неговата справедливост...

Не го видях добре, но го усетих,

попита ме в главата ми гласът му:

Нима би искал Бог децата му

да нямат собствен избор?

За Стайнбек и единомислието

Микеланджело Буонароти - "Сътворението на Адам", Сикстинска капела