глава,
в която кабели оплетени
изпращат коловози от съобщения
през мрежите от кръвоносни съдове
до кървавата ядка на сърцето ми;
върху платнището на епидермиса
картографирани лице, черти и белези,
зад сгъвките - туптящи обли органи,
над сгъвките - ръце треперещи,
и крайници, препъващи се в себе си.
Накратичко (като живота ни):
едно комплексно, самоходещо устройство,
подпирано от плът и кокали,
със собствена объркана вселена.
Wincenty Dunikowski-Duniko |
Няма коментари:
Публикуване на коментар