вторник, 21 октомври 2014 г.

* * *

Боде по мойта длан
впива се
врязва се
отваря малки рани
Времето.


Тънки паяжини
по простира-
нишки
от божествена коса.


Затвори очи.
Замълчи.
Чуй как земята
разказва 
истории
за паднали кестени,
за бури и нощи,
за смърт и за раждане,
за семе и цвят,
за стрехи и дворове,
за дъб и за орех,
за кръв и пожари ,
за мъдрост и обреди,
за любов и омраза,
за свойте деца,
за нашите корени.


октомври 2014 г. 


Andy Goldsworthy


Няма коментари:

Публикуване на коментар