* * *

Боде по мойта длан

впива се

врязва се

отваря малки рани

Времето.

Тънки паяжини

по простира-

нишки

от божествена коса.

Затвори очи.

Замълчи.

Чуй как земята

разказва 

истории

за паднали кестени,

за бури и нощи,

за смърт и за раждане,

за семе и цвят,

за стрехи и дворове,

за дъб и за орех,

за кръв и пожари ,

за мъдрост и обреди,

за любов и омраза,

за свойте деца,

за нашите корени.

октомври 2014 г. 

Andy Goldsworthy