сряда, 3 април 2013 г.

Кофеинови лафове


00-...На шестнадесет написах поема за кенефа.В кенефа. Трябвало е още тогава да прозра,че нещо не е както трябва със светоусещането ми...

00:01- Разтварям се.Като аспирин.Ставам на бъбриви мехурчета и всичко се превръща в приятно шумулкане и газирано остроумничене.Благодат, г-н Терзийски.Благодат.Като подземната река в „Старбъкс”.

Цялото Нещо може да бъде описано като двупосочна магистрала- в едното платно с бясна скорост фучат живите, а в другото, бавно и полека, се плъзгат мъртвите.Границата между платното на живота и платното на смъртта е ужасяващо тънка.

....Жените остаряват грозно, жалко и нещастно, докато мъжете стават някак достолепни, дори когато са пияни и самотни.В стремежа си да излъжат живота,че са по-млади, остаряващите жени изглеждат някак перверзно гротескни.Страх ме е от тази грозота и глупост, за това КАТЕГОРИЧНО отказвам да остарея...

...По повод Оная Лудата...
Бозавата баналност на ежедневието(това, нормалното) може би ще ме подлуди.Може би опитите да бъда част от тази захарна тиня ще ме подлудят.Възможно е да съм луда така или иначе.Защото, мамицата му, не искам да бъда част от рутинното пътешествие на „нормалните” хора от градския транспорт.Ония с пълните торби от „ЦБА” и празните лица.Един нисш вид нещастие...
...Лудост е да бъдеш себе си във времена, в които се счита за нормално да бъдеш някой друг....


О, бич
...Обичала го, видиш ли, защото била имала нужда някой да е по-съсипан от нея.Да можела, кай, като види, че всъщност той е на дъното и тя, с чиста съвест, да се сгромоляса в отходната яма и да й е комфортно там без да се чувства виновна.

За музиката
Пускам си Финк, а тръпката пролазва по цялата ми кръвоносна схема и се прицелва директно в душата ми.Nothing is ever finished пее ми той, а пък аз му казвам Nothing has ever started, брат.

Патриотично
Преди да се върна в България имах едно чувство,че живеем в сюрреализъм след социализма, а сега виждам,че всъщност ситуацията е прехвърлила смело всичко възможни бариери и лека-полека се трансформира в пост-ядрен Чернобил .Хората са болни, трикраки, двуръки, слепи и с тумори вместо сърца.А пък ако животът ни някак магически се оправи, дори спрямо занижените ни жизнени изисквания, и стане поносимо, то всички тези изчадия, в които сме се превърнали, ще измрат от липса на теми за обжалване.Нещастието храни.Мизерията храни.А ние сме гладна нация.

О,бич ДВЕ
....Тя му казала, че не иска да говори с него, а той, като едно извънредно добре дресирано пинчерче, слушал и изпълнявал- цяла седмица не я проверил дори дали е жива.Тя пък решила да му съобщи, че е умряла.Официално и с фанфари.После го питала дали обича карамфили.Оня направо се посрал.

„Има ли въобще нужда от изкуство? Тоест е ли изкуството създадено за да задоволява нечии духовни апетити или е капризната и претенциозна лична психотерапия?”
                                                                   Бай Уй

„Спокойствие?”, крещи тя.”Уравновесеност?Семейство?Адекватно съществуване?”, продължава високопарно да плещи.”НЕ!Искам да пия като Хемингуей и да се търкулна под нечия жизнена основа, а после да се събудя след половин век като революционер-гений-контрабандист на истини.Майната ви, курове, и аз си имам пишка- душевна, навирена и женска!”
Еманципация, викам й аз и се смея завистливо.

И последно, за самия кофеин...
„Ритуалното пиене на кафе сутрин не е акт на удоволствие, а легално отлагане на бачкането...”

Един Идиот

Няма коментари:

Публикуване на коментар