вторник, 26 март 2013 г.

Разчистване на сметките



И така.Поредната бяла страница, поредния нов празен лист в колекцията ми от незавършени, изоставени и дълбоко натъпкани в чекмеджетата на паметта ми томове с историята на краткия ми животец. Нищо грандиозно, нищо мелодраматично и нищо, което да не е преживяно от хиляди хора през хилядите години на безсмислено щъкане по тая планета.Едно от милионите нови начала, които се случват по-често от женски оргазъм.
Началото, най-трудната част, тая част в която някой изтърсва „Ама кажи нещо за себе си...” и ти, дълбоко смутен, се опитваш да сглобиш нещо адекватно от разпокъсаните останки на миналото си.Какво си ти?Това което се буди сутрин с тежък махмурлук?Това, което ставаш след първото кафе и вездесъщата цигара?Това,което говори разпалено сред приятелите си?Неизбежен въпрос.Какво всъщност съм аз?
Казвам се Тома.По документи съм роден в старата столица, през една люта и нащърбена зима преди тридесет години.Бил съм подранил с една седмица и вместо очакваната мома, съм се пръкнал с пишка.Тая пишка определяше дълго време това което съм, но с годините започнах по-често да я пъхам в гащите, отколкото в обратния пол.Загубата на апетит за храна и любов са първите признаци,че нещо сериозно се е сбъркало.
Баща ми, като един типичен селски бек, забегнал малко след появата ми на тоя свят, оставяйки мен и разбитата ми майка да оцеляваме в пост-комунистическата душевна криза на ранното ми детство.Макар терапевтката ми Мария да разправя,че това, навярно, е донесло сериозна травма на недоразвития ми Аз, на мен ми се струва грандиозна глупост.
Всъщност детството ми е съвсем банално.Всъщност не се различава по нищо от детството на средностатистическия български сополанко, чиито родители не са успели да запазят топлите взаимоотношения на преждевременния брак.Всъщност дори не виждам взаимовръзката между сега и тогава.
Проблемът е там, че макар и да започвам на чисто, отваряйки поредната нова страница в живота си, аз я запълвам с миналото си.Не с фактическата част, не.По-скоро с разбъркания пъзел на раздробената ми душевност, която би трябвало да представлявам аз.
Има и още един проблем.Някой е завързал очите ми и аз сглобявам частите на сляпо.Преди месец претърпях катастрофа-бях изпил три големи уискита преди да се кача на раздрънкания Опел и съвсем целенасочено да се забия в пътен знак с 80 километра в час.От сблъсъка половината ми памет се изтри като форматиран хард диск, а другата половина се разбърка до такава степен,че дори не съм сигурен дали не съм жертва на реалити шоу в Ада.
Всъщност лъжа.Името ми не е Тома.Излъгах за пишката. Казвам се Марта.Излъгах и за катастрофата. Звучеше някак правилно, някак обяснимо, някак оправдано и комфортно, да бъда нестабилен мъж, който живее на ръба и това му е простено.Все пак започвам на чисто, а какво по-добро от подмяна на спомените.
За терапевта не излъгах.Нито за баща си.Не,че има и някакво значение, особено в случай като този.Истина е в това, че на мен никога не ми е било напълно ясно коя съм, какво съм и какво се очаква да бъда.За това веднъж годишно правя този ритуален рестарт, който ми позволява да адаптирам каквото си ща върху рам-а на личността ми.
Аз съм странна птица.Обичам да имитирам-като някой екзотичен папагал съм, който повтаря „Еби се” с абсолютната акуратност на човешко същество, а другите се хилят и си правят снимки с v-образния английски призив да си теглиш една.Понякога го правя неволно и от прекомерна общителност, като един вид жест спрямо човека насреща.Понякога го правя,защото ми позволява да бъда близо до някой, който не търси моята близост.Понякога просто от завист и скука.
Аз съм полярна личност.Обичам да се люшкам между екзалтираност и дълбоко отчаяние.И мразя златната среда.Обичам да пия.Намирам толкова радост и същевременно мъка в пълната чаша.Обичам да пия за визия. Някак ми подхожда на тоталната нестабилност да бъда пияна до неузнаваемост; и ако имах книжка, може би щях да се блъсна в тоя пуст пътен знак и да потъна веднъж завинаги в удобството на частичната амнезия.
Не че нямам и положителни черти.Обаче на кой ли му пука за добрите самаряни?Хората от край време се възбуждат от сринатите, изнемогващи душевно, пропити и изгребани модерни мъченици.
Съвсем наскоро открих,че съм напълно неспособна на топли взаимоотношения с обратния пол.А същият пол ме ужасява.Не ме разбирайте погрешно.Просто намирам за изключително тривиална концепцията за романтичната любов, която прераства в сменяне на памперси за възрастни и изкуствени ченета на нощното шкафче.Не вярвам в искрената обич, защото тя е като фантомната болка- чувстваш,че е там, но всъщност я няма. Някой най-безмилостно е отрязал главата ти, а ти като кокошка се мяташ в пръстта и чакаш да те превърнат в супа за душата.
Общо взето харесвам страданието.Моята най-лична комфортна зона, където всичко ново е добре познато старо.Харесвам и цинизма,даже мисля,че това са единствените романтични взаимоотношения,които мога да поддържам с лекота.Аз+мръсните думички= ниско бюджетен порно-филм.
Харесвам и порното,да.Мисля си,че пишката все пак щеше да ми отива, дори понякога сънувам как чукам различни жени, но всъщност не изпитвам никакво удоволствие, защото съм твърдо хетеро дори и в дълбините на подсъзнанието си.Фройд сигурно се насира от смях в гроба.Често конфронтирам себе си.Ценностната ми система работи на падащи батерии.Толкова ми подхожда да съм двулична,че дори не го правя както трябва от страх да не ми стане втората същност.Обичам да бягам.Не по стадиона, защото страдам от такъв мързел,че мога спокойно да живеея като най-тлъстия Бакхус, а Рим да гори зад дебелия ми гъз, без да ме притеснява факта,че скоро ще се опърля като коледно прасе.Бягам от скучното ежедневие, но всъщност бягам от себе си.Прекомерно дългите монолози, които провеждам със своя Свръх-Аз ме карат да стегна багажа и да хукна с първия рейс към където и да е, само и само да не се налага да стоя в една и съща обстановка.Сякаш част от мен остава зад гърба ми като суха змийска кожа.
Често мисля за самоубийство.Не защото наистина искам да умра, а защото съм АРТИСТ, нежна душа, емоционална кучка и енергиен сомнамбул, който ТРЯБВА да направи най-грандиозния пърформанс, прерязвайки кралската си вена хоризонтално.А освен това имам малки цици и преди няколко месеца сексуалния ми апетит беше нестихващ, но сега не мога и да си представя секса като акт на удоволствие.Пристрастена съм към травмиращите моменти и умишлено ги създавам за да си набавя поредната доза нещастие.Каква драма само.Особено когато спях с онзи актьор, почти 20 години по-стар от мен, а макар и да търсех само физически контакт, трябваше неизбежно да си тръгна от него с целия достолепен драматизъм, на който съм способна.

Абе като цяло имам нужда от рестарт.Не като оня, дето си го правих наскоро, отказвайки цигарите и навлизайки дълбоко в мистиката на окултизма.Не!Трябва ми нещо катастрофално, нещо апокалиптично, нещо което ще изрине лайната, за да остави място за нови.Всъщност лъжа.Не искам ново начало.Искам единствено сглобка, скеле или нещо, каквото и да е, което да поддържа нещата цялостни.Или да ме лъже,че всичко ми е наред.Ама то всичко ми е наред.Мога и сама да се излъжа.Мога да излъжа и света,че такива хора като мен са лъжци, измамници, актьори,илюзионисти, шизофреници и луди.Но истината е,че такива хора като мен разчистват сметките със себе си веднъж годишно не защото имат нужда да разтоварват емоционалния си багаж, а за да затвърдят чистата нужда от сблъсък с истината. А истината, братче, е абсента за душата.  



26.03.2013
В.Т.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар