Няма я от седмици, но ти
не си усетила кога е тръгнала,
стоиш сама на тъмно в спалнята
и се опитваш да се сетиш
кога последно я видя, кога последно беше с тебе,
навярно временно я няма, казваш си,
навярно скоро ще се прибере,
а може би се крие в дрешника
или през някой от еднаквите ми делници
съм я забравила
на спирката, на пейката във парка
или
навярно като сянка е излязла от дома ми
а може би вратата е била открехната
или прозорецът е бил отворен и е излетяла,
студено е било, това е сигурно,
студено е било в сърцето ти
когато любовта ти си е заминавала,
а ти дори не си усетила,
дори не те е заболяло.
Peter Gabriëlse |
Няма коментари:
Публикуване на коментар