* * *

 думите се изтъркулват от мен

разбягват се в краката ми

като малки животинчета

внезапно осветени в тъмното

 

остава само една

буква забита в гърлото ми

скобата на едно име

което така и не назовах

острието на един вик за помощ

(онзи вик по Лорка)

който така и не извиках

 

* * *

И не забравяй, момчето ми:

една и съща е ръката,

която стиска ножа

и която гали агнеца.

* * * 

любовта опира

хладния си револвер

в ребрата ти

предай се или ще стрелям

Masao Yamamoto