В двора на този музей,
(който е двор и на целия свят)
сред саксии със фикуси и хризантеми
сме застинали,
сиви, безръки, безкръвни каменни статуи,
безусто въздишаме,
(сълзите ни – чакъл под пръстите)
и всяка вечер си разказваме
една и съща история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар