Утешителна награда

Сънуваш тъмни води. Потъваш в тях на забавен каданс, точно като в онзи черно-бял филм, който гледа преди две вечери. Не се боиш, всичко е наред, дори е приятно, усещаш първичната сигурност на огромна, топла утроба.

Когато се събуждаш ти се иска сънят да е истина, да се е случил. Мечтаеш да изпълзиш от тази емоционална бърлога, която обитаваш, иска ти се да спреш да бъдеш винаги на второ място и да получаваш винаги утешителната награда. Молиш се да излезеш от тази своеобразна надпревара без да нараняваш никого (и най-вече себе си), просто ей така, докато спиш или си решеш косата.Неусетно. Безболезнено.  

Ти си другата. Незначителната друга. Незаконната.

Той ти звъни по два пъти на ден, иска да знае дали те възбужда, изпраща ти кратки мръснишки съобщения, които трупаш в телефона и пощата си, нарича те своя наложница, понякога се чудиш защо го търпиш вече седем месеца, но всеки път, когато сте заедно във вашата  хотелска стая, се чувстваш цяла, истинска, значима.После, когато те оставя пред дома ти и те целува леко по бузата, самотата слиза с теб и се настанява в душата ти.Любовта е малка проклета кучка, която денем шепне сладки лъжи и обещания в ушите ти, но вечер я измества дълбоката, студената сигурност, че той никога няма да напусне жена си. Второто място завинаги ще бъде твое.

Дълго се разхождаш сама по кея, Рейдиохед бучат в слушалките ти. Водата там прилича на мазна супа, мъртви чайки плават между пластмасовите бутилки и фасовете, сещаш се за един следобед  от късното си детство, когато дойде тук с приятел от квартала и мушкахте с пръчки трупа на един огромен гларус докато не го надупчихте напълно. Чувстваш се като този гларус. Сърцето ти е швейцарско сирене.

Решаваш да го напуснеш.

Той ти изпраща СМС. Изтриваш го без дори да го прочетеш. Много добре знаеш какво гласи, то е вечният морзов код в тази война, на любовния фронт нищо ново. Жена му е в командировка/на семинар/на маникюрист/ при родителите си,  той не издържа без теб, иска да те види. В шест на обичайното място. Носи онази тънка светлосиня рокля, която той толкова харесва.

Стисваш зъби и отговаряш на съобщението му с „Всичко свърши”. Изключваш телефона си. Изключваш себе си.Изтриваш последните месеци с две думи.

Напускаш работа, напускаш града. Половин година по-късно прочиташ във вестника за съпруга, намушкала 18 пъти  с кухненски нож мъжа си заради изневяра. Пише, че го намерили във водите при кея, приличал на същинско швейцарско сирене.

2016г.