Уморена съм.
Отказвам
да
вървя
срещу вятъра,
отказвам
да
нося
в душата си
бодливи
истини,
отказвам
да
бъда
самотно дърво
в окото на бурята.
Уморена
съм.
Ще
се свия навътре,
ще
забравя всичко,
ще
излющя с нокти
веруюто
си
за да спре да боли.
за да спре да боли.
Кому
е нужна
една саможертва?Fabienne Verdier |
Няма коментари:
Публикуване на коментар