неделя, 1 март 2015 г.

Сказка

Сънувам
една древна жена-
от гръбнака й
тръгват
всички
стари езически
пътища,
понякога е
черна като нощ,
понякога е слънце
и блести,
косата й е
златната река,
на дланите й
още се четат
забравени езици,
а  по лицето й
кървят олтари,
очите й са бели
пълнолуния,
устата й е хищна
пещера,
гърдите й са
две  могили,
 в тях почива
цялата история
на този свят.


2015



Няма коментари:

Публикуване на коментар