ако бях материална
досега да съм
се разронила
като мазилката
която покрива
крехкото щастие
да бъдеш безплътен
мазохизъм
аз още продължавам
да бъда
жертвен агнец
в сезон на
жертвоприношения
върху олтара
ТИ
ослепяване
в тъмното
дори очите ти
не светят
или може би
защото
не гледаш вече
към мен
глад
ако ме обичаше
поне колкото трошичка
от питата
на моята любов
щеше да е достатъчно
да нахраниш
озверялата ми
д у ш а
март Велико Търново 2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар