Вечната

С черни пръсти ме докосваш.

Кожата ми смъкваш със очи.

Пред тебе пътят се кръстосва

и даже сладостта горчи.

По черни сънища ме влачиш.

Косите ми изтръгваш със замах.

Когато ме целуваш - плачеш.

За закуска ме ядеш. През смях.

С измръзнали ръце те моля

за мъничко глобална топлина,

но ти си винаги отвъд човешкото,

г-це Безмилостна Съдба.

2007