вторник, 28 февруари 2012 г.

Когато някой си отиде

Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството , че той е още там
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно,
а кожата ти още носи мириса на чуждо тяло,
очите ти все още виждат силуета,
който до преди си милвал с устни,
които няма да целуваш може би завинаги,
особено след фразата „Аз винаги ще бъда там”,
натрапчиво преглътната във неговата
бяло-синя чаша от китайски порецелан,
защото щом  някой си отиде от ръцете ти
косите му се сплитат в теб като въже,
а лицето му стои на огледалото,
кутията с цигари „Боро” е онази същата
от когато се прегръщахте като деца
зад ъгъла до светофара и валеше,
и дъжда ще има само неговия вкус,
а радиото ще говори с неговия глас,
и когато някой си отиде от сърцето ти,
сърцето ти събира всички спомени-
дъха и погледа,и  ризите, и черните обувки,
смеха, последния роман на Мураками,
а онази хладна нощ през февруари,
завинаги те дебне за да ти напомня,
че „Аз винаги ще бъда там” е само фраза
залепнала на пожълтял билет
от филма „ Истинска любов”.

Но ние още сме тук, макар и не съвсем....



И.Г. Загреб 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар