Когато някой си отиде

Когато някой си отиде от ръцете ти,

остава чувството , че той е още там

като ампутираните пръсти, които

можеш да помръднеш и обгърнеш

всяка част от малките моменти заедно,

а кожата ти още носи мириса на чуждо тяло,

очите ти все още виждат силуета,

който до преди си милвал с устни,

които няма да целуваш може би завинаги,

особено след фразата „Аз винаги ще бъда там”,

натрапчиво преглътната във неговата

бяло-синя чаша от китайски порецелан,

защото щом  някой си отиде от ръцете ти

косите му се сплитат в теб като въже,

а лицето му стои на огледалото,

кутията с цигари „Боро” е онази същата

от когато се прегръщахте като деца

зад ъгъла до светофара и валеше,

и дъжда ще има само неговия вкус,

а радиото ще говори с неговия глас,

и когато някой си отиде от сърцето ти,

сърцето ти събира всички спомени-

дъха и погледа,и  ризите, и черните обувки,

смеха, последния роман на Мураками,

а онази хладна нощ през февруари,

завинаги те дебне за да ти напомня,

че „Аз винаги ще бъда там” е само фраза

залепнала на пожълтял билет

от филма „ Истинска любов”.

Но ние още сме тук, макар и не съвсем....

И.Г. Загреб 2012