* * *

Привечер

от окото ми се отронва слънце
и тупва в тревата.
Зад хълма лумват облаците.

https://www.instagram.com/adrdaydreams/

* * *

Боде по мойта длан

впива се

врязва се

отваря малки рани

Времето.

Тънки паяжини

по простира-

нишки

от божествена коса.

Затвори очи.

Замълчи.

Чуй как земята

разказва 

истории

за паднали кестени,

за бури и нощи,

за смърт и за раждане,

за семе и цвят,

за стрехи и дворове,

за дъб и за орех,

за кръв и пожари ,

за мъдрост и обреди,

за любов и омраза,

за свойте деца,

за нашите корени.

октомври 2014 г. 

Andy Goldsworthy

хайку...

....или мигове на щастие

Морето ме покани на вечеря.

Тази вечер е облякло черна рокля

с диаманти.

Славеят-малкия ми ухажор,

изпява своята лунна соната точно

в три след полунощ.

Посипва ме с лилаво люляка.

След пролетния дъжд градът е

целия във цвят.

Свеща догаря. Стаята е тъмно злато.

Като във летен ден разтапям се

със боса нова.

12.03.2012

Загреб